Молдовското вино - от евтин продукт за руския пазар до питие, достойно за всяка претенциозна трапеза
14:00 | 08.11.2023 Categorie: Republica Moldova din exterior
(BTA)
Молдовците не са измислили виното. Те нямат и претенцията да са го направили. Но имат смелостта да твърдят, че в момента произвеждат едни от най-добрите вина в света и защитават тази си теза с многобройните медали, които местната продукция получава на различни международни конкурси през последните години.
Едва ли е случайно, че тазгодишният Национален ден на виното, който се проведе през изминалия уикенд за 22-ри път, сега премина под мотото "Нашето вино покорява света". А Националната агенция по лозарство и винарство представя пред света молдовското вино като "жива легенда".
Познати от дълбока древност на територията на днешна Молдова, лозята и техните продукти придобиват икономическа важност и популярност едва през Средновековието. По времето на най-значимия молдовски владетел от този период - Св. Стефан Велики (1457-1504), винопроизводството в страната се развива и Молдова става основен износител на вино за Полша и Русия.
Този възход обаче е прекъснат след османското завоевание в началото на 16-и век, когато отглеждането на грозде е ограничено. Лозята и вината се завръщат отново в началото на 19-и век, тъй като след руско-турската война от 1806-1812 г. земите на днешна Молдова стават част от Руската империя. Руските императори оценяват природните дадености на страната и разпореждат на местните жители да развиват приоритетно винопроизводството.
Ситуацията се повтаря и когато през 1940 г. Молдова бива включена в състава на Съветския съюз, след като в периода 1918-1940 г. е част от румънското кралство. Съветските ръководители по силата на плановата икономика, на която залагат, определят сектори, които всяка от съветските републики трябва да развива. На Молдова се пада именно винопроизводството.
През почти целия съветски период, чак до 1985 г., площите с лозя растат, като паралелно се развиват традиционните местни сортове - фетяска, рара нягра и др., и вносните европейски - алиготе, мускат, каберне, ризлинг, пино гри. Залага се на количеството, тъй като съветският пазар поема толкова алкохол, колкото му бъде подаден, а качеството остава на заден план. Развиват се предимно пенливите, сладките и полусладките вина, които са и най-добре възприемани и консумирани. Извън Съветския съюз в този период молдовското вино остава практически непознато.
След разпада на СССР през 1991 г. Молдова остава в руската сфера на влияние и политически, и икономически, и продължава да произвежда вина, пригодни най-вече за руския пазар - не особено претенциозни, но за сметка на това евтини.
Все пак постепенно страната започва да предприема постепенни стъпки към еманципацията си. През 1992 г. Молдова става първата бивша съветска република, приета за член на Международната организация по лозарство и винарство (OIV), а през 1994 г. парламентът на страната приема първия Закон за лозята и виното. По това време никоя друга страна в Европа няма подобен закон. Законът обръща специално внимание на качеството при производството на вино и други винени продукти със защитено наименование за произход. През 2006 г. е прието допълнение на закона, което прецизира изискванията, за да акцентира още повече върху качеството.
До 2006 г. по официални данни Молдова е сред десетте най-големи износители на вино в света. 80 процента от него обаче отиват на руския пазар, като според винени експерти само малка част от него би могла да се характеризира като истинско вино. Според днешната номенклатура повече би му отивал етикетът "спиртна напитка с вкус на вино". И това можеше да си остане така и до днес, ако Москва не беше решила да накаже Кишинев за опитите му да излезе от руската сфера на влияние и да направи стъпки за присъединяване към европейското семейство.
Парадоксално на пръв поглед, възходът на молдовските вина започва именно от наказателната акция, която Русия предприема първо през 2006 г., а после повтаря и през 2013 г. Почти без предупреждение Москва налага ембарго върху вноса на молдовски вина с аргумента, че те са с ниско качество и са замърсени. И това, след като в продължение на десетилетия руският пазар е поемал с удоволствие, охота и без възражения евтиния молдовски продукт.
В резултат винопроизводството спада с 63 на сто на годишна база, а износът - с над 40 на сто. Щетите за икономиката са за милиони, а страната се спасява от крах, тъй като все пак част от виното й се поема от пазарите в Беларус, Казахстан, Украйна, Китай и в по-малка степен от някои страни в ЕС.
Сценарият се повтаря почти под индиго през 2013 г., но тогава виненият сектор вече е по-добре подготвен и е заложил на преориентацията си към качеството за сметка на количеството, на диверсификацията на пазарите и на модернизацията.
Именно тогава Молдова прави решителна стъпка и обявява винопроизводството за държавен приоритет. През есента на 2013 г. е създадена Националната агенция по лозарство и винарство (ONVV), чиято основна задача е да подкрепя производителите и да промотира в чужбина местните вина под мотото "Молдовското вино. Жива легенда". Агенцията освен това е и гарант на доброто качество на продуктите, които са подлагани на засилен контрол.
Молдова възприема по европейски модел и системата на защитен географски произход. Страната се разделя на четири винени региона - Кодру (централен), Щефан Вода (югоизточен), Валул луи Траян (Траянов вал - югозападен) и специализирания в производството на бренди и обхващащ цялата територия на страната Дивин, което е стимул за търсенето на все по-добро качество.
През 2016 г. е създаден и винен регистър, в който биват вписвани винарните, отговарящи на съответните изисквания за качество на продукцията си, както и на световните стандарти.
В резултат през последните години молдовските вина редовно получават награди и медали от световни винени изложения като Световните винени награди "Декантер" (Decanter World Wine Awards), "Мундус вини" (Mundus Vini), Световния винен конкурс в Брюксел (Concours Mondial du Bruxelles), "Интернешънъл уайн челъндж" (International Wine Challenge) и др.
Последният пример е отпреди броени дни. На винения конкурс в Лондон (London Wine Competition) с наградата за най-добро вино, обявена в края на миналата седмица, беше удостоен траминер от 2019 г. на винарна "Фаутор" (Fautor). В надпреварата са участвали 1300 вина от 32 държави.
За придобития вече престиж на молдовските вина говори и фактът, че Международната организация по лозарство и винарство ще проведе през 2025 г. годишния си конгрес именно в Молдова. Това е резултат на цяло десетилетие реформи и еволюция на винената промишленост, обобщени в рамките на кампанията "10 години молдовска винена революция", резултатите от която бяха представени по време на тържествата, съпътстващи Националния ден на виното на 7-8 октомври в центъра на Кишинев.
А там вината се лееха на корем, мезетата бяха в изобилие, а и след "дегустацията" на няколко сорта главата оставаше все така бистра.
